Я, аз съм имала блог. Това още вчера трябваше да го забележа, но както и да е.

Бях позабравила. Понеже традицията беше да пиша в този тук блог само когато съм в дълбока депресия и се чудя къде да си излея помията. Ето, че сега не съм в дълбока депресия, дори не съм и в плитка, дори мисля, че не съм в никаква. И как да бъда, когато последните няколко месеца господ ми излива прекрасни неща с кофа върху главата? Не, не съм станала религиозна изведнъж, просто нямам достатъчно въображение за да си представя откъде другаде могат да ми се излеят прекрасните неща с кофа върху главата. Е, от мен естествено, доколкото зависи от мен. А аз винаги съм мислела, че много зависи от мен. И все пак, понякога „нещата” се подреждат чудесно, толкова чудесно, колкото си искал, но не си се и надявал.  

С някои малки изключения. Не съвсем малки, но когато всичко е толкова прекрасно, няма смисъл да се тормозиш от мисълта, че човека, когото си се радвал ТОООЛКОВА МНОГО, че ще видиш ТОЧНО ТОГАВА, още с планирането на нещо, няма да дойде. Той. Няма. Да. Дойде. Точно така. Не само това, ами дори съвсем небрежно няма да дойде. Това липсваш ми, това нямам търпение, това постоянно си мисля за тебе, това ще преобърна света, за да прекарам 2 дни с тебе...  No big deal. Както и да е. Но аз съм си сбъркана, понякога. Как е можело изобщо в някакъв момент да си мисля, че е big deal? Така че не се притеснявай, проблемът не е в теб. Айде, стига за това.

Започнах да звуча като че ли малко язвително, а не беше това целта. Всъщност ми е много лежерно, а и леко еуфорично, а иии... след по-малко от седмица ще гледам – и! СЛУШАМ! самия Мистър Коен от, е, не от първия ред, но нещо такова. Милите ми приятели ме съветват дотогава да паля по една свещ всеки ден, за да съм сигурна, че наистина ще го гледам и слушам, защото той е възрастен, доста. Представяш ли си какви хулигани са милите ми приятели? Но са мили, факт. Иначе.

Ала бала. Взела съм си служебния! компютър, понеже, видиш ли работата ще ми липсва! и понеже искам да продължа да знам какво става! Направих го съвсем незабелязано, за да не ме помислят за болна работохоличка. Ще е трудно да продължат да не ме мислят за такава, когато утре видят, че не съм го зарязала на обичайното му място, и още по-трудно, когато започнат да валят мейли от мен в два часа през нощта по време на поредната ми отпуска. Затова ще си пазя написаните в два часа през нощта мейли за сутринта. Ето още не съм тръгнала и вече започнах. Аз не съм болна работохоличка, понеже редовно се подмотвам когато нормалните хора работят и редовно работя, когато нормалните хора се подмотват. Просто режима ми е обратен, I only smile in the dark, my only comfort is the night gone black, аз съм най-будна в тъмните часове на денонощието, често, във всякакъв смисъл.

Работен ден от шест вечерта до два сутринта щеше да е прекрасен, само че щях да пропускам красотата на Утрото, а тя не е за пропускане. Ето защо нормалните хора са го измислили. А и казват, дневната светлина е нещо, което ти е нужно, за да не бъдеш депресиран и склонен към самоубийство. Аз понякога съм първото, но никога второто. Сигурно защото обичам Утрото, особено Доброто Утро.

След четири часа точно таксито ще чака пред входа. Аз още не съм се изкъпала, багажа ми не е готов. Ръчният багаж, никакъв друг. Ставам все по-професионална. Скоро сигурно ще тръгвам нанякъде само с една четка за зъби в чантата, редом с другите ежедневни неща. Всичко друго го има навсякъде. И четки за зъби вероятно има навсякъде.

Това е моят великолепен гений! Мога да напиша 2 страници, мога да напиша дори 20, вероятно и 200, без да кажа нищо, като при това мога да не го кажа по забележително незабележителен начин, по който да прогоня случайно попадналия тук читател още на втория ред. Това и правя. Мога да си пиша каквито си поискам глупости, ей така, да си се съблека чисто гола и да се протягам лениво, без да се притеснявам, че някой ще ме зяпа. Много е удобно.

Мога да не порасна още 2, 20 или 200 години и да ме вълнуват някакви глупости и да не ме вълнуват някакви неглупости, от време на време.

Мистър Коен. Говори ми. Споделено или не, все едно.