Добър ден, добър ден!

След forevercarrieon.blog.bg,  forevercarrieon.wordpress.com, forevercarrieon.blogspot.com и още не знам какво, накрая се роди

FOREVERCARRIEON.COM! Алелуя!

(Факт, който вероятно вече сте забелязали.)

Пространство, което тепърва предстои да започна да стопанисвам както си му е редът.

За целта са необходими няколко ключови съставки, сред които време, желание, малко мисъл и last but not least, регулярното присъствие на фръцлата Муза. Последната, както каза Диана, обича да я глезят с финтифлюшки и тарталетки. Значи време, желание, малко мисъл иии… финтифлюшки и тарталетки, както би казал Мечо Пух. Поне на мен тази логика ми прилича като да е на Мечо Пух. Но не това е от значение. От значение е дали нужните съставки ще бъдат налични в нужните количества и подходящите пропорции.

Единственият начин това да се разбере е: включвам котлона и слагам тигана върху него, пък ако ще рибата да е още в морето. Така де, все отнякъде трябва да се започне.

Включ!

А, и за малко да забравя:

Добре дошли, мили читатели! Ако ви има де.

Надявам се да си прекарате добре на бъдещите страници на Лудницата.

За тази пък цел е необходимо да (си) обещая, че ще се пробвам това да е последната напълно безсмислена публикация, която виждате тук. Изключение правят всички проби, защото нали, прекрасната ми тема от Уърдпрес (не се шегувам, наистина адски много си я харесвам!) изисква определено разучаване, докато схвана кое къде отива, когато го публикуваш.

That’s all, folks. Hasta pronto.