Прочетен: 3929 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2010 21:23
*
*
Or how Not Giving a F**k improves your quality of life… significantly.
Едно време мамчето често ми казваше леко сърдито „на улицата да те бях родила, нямаше да скиташ толкова”. Аз надали съм „скитала” повече от всяко друго хлапе, но лафът ми харесва и обичам да го използвам, когато си говоря с Душевния си Баланс.
Пич, на улицата да те бях намерила, нямаше да ме зарязваш толкова често! А аз, аз те отглеждам с години, храня те, поя те, грижа се за теб, завивам те, галя те и правя ти масажи, когато си уморен, меря ти температурата и ти давам чай и витамини, когато си болен, забявлявам те и те уча и какво ли още не ти правя, за да си тук, добре охранен и усмихнат, но най-вече Тук. А ти, келеш с келешите неблагодарен, какво правиш? Само чакаш някой да те настъпи лекичко, без да иска по лъснатата (от мен) обувчица и к’во? Тропваш с крак, фръцваш се, хващаш пътя и не се вясваш, докато не си решиш сам.
Дали наистина ще имаш повод или ще използваш за такъв някоя глупост като сатурнова дупка, предменструален синдром, липсата на някого, цикъл, махмурлук, връщане у дома след прекрасно пътуване, полу-проспана неделя след невероятно приятна нощ, в която съм скачала пред сцената и съм се драла с цяло гърло на осемдесетарски рок хитчета до 6 часа сутринта, няма значение. Ти си капризен, неуравновесен, комплексиран, себичен и нагъл до безобразие. И си правиш каквото си искаш. Буквално. Ебаси своенравния Баланс. Да си бях отгледала куче.
Без теб обикновено не ставам за почти нищо. И ти много добре го знаеш, но не ти пука, а от това ми е най-криво. Защото аз съм зависима от теб. Без теб не ставам за почти нищо. И те искам, искам те при мен, имам нужда да си при мен, разбираш ли? Не разбираш. И не ти дреме. Невърмайнд, какво да направя като не ти дреме…
В такива моменти, като всеки прелъстен и изоставен човек, ми идва да се метна на врата на първия възможен заместител. И ето я, мойта стара позната, Депресийка, търча към отворените й обятия с мисълта как ще й се изрева на рамото, а тя ще ми подаде кърпичка, ще ми каже две-три утешителни думи и толкова.
Обаче не. Депресийка е от онея услужливи същества, които доловят ли, че не си ангажиран с нещо по-вниманиепоглъщащо, ти се лепват като муха на shit. И нямаше да е толкова отвратително, ако със себе си не влачеше Самота, Болка, Горчивина, Безнадеждност и още няколко подмолни кучки (я, и Злоба била тука), които с настървение захапват и пускат убийствена отрова по жилите на така скъпите ми Щастие, Любов, Здраве, Усмивки, Ентусиазъм, Вяра, Желание, Наслада и прочее. И всичко се преебава тотално.
Къде си, любими, къде си, Баланс? Не можеш ли да ме отървеш, мама му стара? Или си се напил някъде и спиш? Или си в безкрайно задръстване на някоя трансгалактическа магистрала? Или просто си в отпуска и смучеш коктейли със странен цвят и смешно хартиено чадърче, излегнат удобно на някой плаж на другия край на света? Докато аз те чакам и се моля всеки момент да се появиш и да ме избавиш от зловещия отровен гърч, ти изобщо не се сещаш за мен? Сигурно. Нормално. Не ти е за пръв път. Ами гледай си работата тогава.
И си я гледай спокойно, понеже на мен също вече не ми дреме. Имам си ново другарче. Казва се Неебателност. A.k.a. Not giving a f**k. И трябва да ти кажа, че за разлика от теб е супер добро другарче, защото се появява точно, когато имам нужда от него и с радост стои при мен когато и колкото поискам. Малко посредствено, но много забавно и мило същество. Сяда в креслото отсреща, отваря си една бира, чува се онова блажено „тссс”, отпива голяма глътка, издува музиката, поклаща се в ритъм с нея, хили се постоянно, а види ли Депресийка или нещо друго, което не ми харесва, му тегли един шут по нахалния задник, уригва се доволно и продължава да се хили. Е, малко е простак и понякога е леко циничен, но пък, знаеш ли, с него ми е добре.
Така че, Баланс, любими, аз не съм спряла да те обичам и нали знаеш, винаги си добре дошъл, ако искаш да ме видиш. Даже малко съжалявам, че ти изнерверявам така, но от друга страна, що не си го начукаш с твоите изчезвания?от forevercarrieon.com
Забравя ли се първата любов....
Надалеч от българи в социалните мрежи, п...