Прочетен: 2867 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2010 23:09
*
*
В края на миналата година седнах и си направих един списък с най-важните работи, по които трябва да действам през 2010.
В края на миналата година бях изпаднала в паника и ужас от факта, че минутите, часовете, дните, седмиците, месеците и годините летят с космическа скорост, а аз винаги, винаги, винаги съм много, много, много назад от „грандиозните” си планове и едва ли не, си проспивам живота. Последното не е много далече от истината – когато човек прекарва половината си време в истерия и тръшкане, резултатите от това време са същите като резултатите от спането. С тази разлика, че спането е здравословно.
Отдавна трябваше да съм осъзнала няколко неща. Първо, че не съм Супермен, Айнщайн и Господ, събрани в едно. Второ, че никога не съм имала нито способностите, нито амбициите да бъда това. И трето, че няма нужда да бъда Супермен, Айнщайн и Господ, събрани в едно, за да се чувствам щастлива и доволна, което в крайна сметка е целта. Аз съм един най-обикновен, ама най-обикновен човек. Окей? Е, човек, който има някакви много сериозни изкривявания на тема „оправдано ли е съществуването ми откъм смисъл?” и още по сериозни проблеми с дефинициите си за „смисъл”...ама карай.
Така... Към днешна дата съм се пооправила малко. Вече не ме тресат чак такива истерии. И все пак, при всеки удобен случай, почти всеки шибан ден, аз продължавам да се самоизтезавам лекичко и по малко с мисълта, че резултатите от всичко, до което се докосна, никога не са достатъчно идеални. Че не съм дала най-доброто от себе си. Че не съм направила всичко по силите си. Че не може ТОВА да е най-доброто, на което съм способна, понеже то НЕ Е ДОСТАТЪЧНО добро.
И не, съвсем не става дума за някакви грандиозни дела от съществено значение за оцеляването на слънчевата система или дори за популацията на белите мечки не знам си къде. Става дума за най-обикновените неща, които всеки един най-обикновен човек прави всеки един най-обикновен ден от най-обикновения си живот. Като започнем от вечерята, преминем през работата с всичките й подробности, през още някои съществени неща и стигнем до взаимоотношенията с хората наоколо. И всичко останало най-обикновено. И добре де, за вечерята не ми пука чак толкова.
Предполагам, че на всеки сравнително нормален човек, притежаващ поне малко наченки на мисъл и самокритичност, се случва да не е доволен от себе си. Както и повечето други неща, самокритичността в умерени количества е полезна. Проблемът е, че аз предозирам и свръхдозирам ежендевно и че, ако не спра да го правя, вероятно скоро тотално и безвъзвратно ще изпадна от категорията „сравнително нормален човек”, от чиито ръб и без това редовно вися на една ръка.
Най-противното от цялата работа е, че осъзнавам каква глупост правя, но упорито продължавам ли продължавам да се тормозя и ако някой ме попита защо по дяволите го правя, нямам никакъв, ама никакъв разумен отговор.
Напоследък се старая да предприемам навременни мерки да престана с тези глупости и гледам да заковавам всяка дъска, още щом забележа първите признаци на разхлопване. Достатъчно е да си действам кротко по нещата, да си се радвам на живота и да го давам малко по-easy, защото от това самотормозене нищо не хубаво не произлиза, мамка му. Нали се разбрахме, че не съм Супермен, Айнщайн и Господ в едно???
*
Но да си дойдем на думата. В края на миналата година седнах си направих един списък с най-важните работи, по които трябва да действам и които трябва да направя през 2010. Както обикновено, „леееко” над капацитета ми, ама нейсе. И нещата – повече на брой, отколкото човек трябва да наблъска в една година, ако иска да стигне поне до средата.
Днес си подреждам нещата и гледам списъка. 18 „важни” неща – такива, по които смятам, че трябва да действам. Реших да проверя какво е положението, понеже бях на път да се тръшна как пак съм отложила нещо, как пак не съм си организирала добре времето и как пак няма да се справя блестящо, щото ще трябва всичко в последния момент.
Когато видях на всичко на хартия, изведнъж се почувствах прекрасно. Някои от нещата са напълно отметнати, по други има значителен напредък, а по трети – съвсем малък. Точно 3 от тях не съм пипнала нито за секунда. Едно от тези три е наистина много важно. Но пък от другите много важни, по три имам значителен напредък – факт, върху който не знам защо, изобщо не се бях замислила. Още повече не знам защо трябва да се замислям, за да получа някакво удовлетворение, мамка му, удовлетворението не е ли в ПРАВЕНЕТО на нещата??? Да бе, сигурно е можело и по-добре, но за пореден път повтарям, че не съм Супермен, Айнщайн и Господ в едно. Не съм дори единия от тях. Не съм и една десета от единия от тях. So what?
Абе, аз съм напълно превъртяла. Погледнете ме с какви глупости се занимавам. Отивам да си налея едно, да си вдигна краката на масата и да си пусна филм, преди да съм се сетила, че от осемте неща, които трябваше да свърша днес, свърших само шест... Шшшшт, тихо!!! JНе се измъчвай така. Пишеш страхотно, правиш приятно впечатление на живо и съм сигурна, че има още един куп хубави неща, които да се кажат за теб.
а това е много повече от обикновеното...
